• Преди обед е. Вървя по оживена улица, покрай мен профучават коли, достигат ме откъслечни разговори, подминавам силни аромати на парфюми, врати на магазини се отварят и затварят… това е големият град. Хем ти идва да го напуснеш, хем пък знаеш, че той те движи. Кара те да се чувстваш жив. Присъстваш в някаква обща динамика.… Прочети още

  • Любимият ми сезон е есента. Стоя си на една пейка в забутания парк, през който хората избягват да минават, а аз го обожавам през есента, понеже листата си падат необезпокоявани и правят своята си къщичка на земята, подобно на мравките, които тихо строят своя дом под нея. Именно онази есен онзи човек ме намери.. –… Прочети още

  • на е.

    От космоса ли дойде, кажи… Мое слънце и луна. Казват, че с детето се променяш, а аз казвам, че очи в очи с тебе самия се изправяш. Прочети още

  • Едно от оправданията… опа! Исках да кажа една от причините, поради която хората изпитват притеснения да започнат да четат, понякога абсолютно основателно, са парите. Книгите са свързани с финанси по един или друг начин. Няма как да оспорим това, понеже всеки труд трябва да се възнаграждава, а изкуството също е труд. За изненада на някои… Прочети още

  • Подаръкът

    Надя се надява, че мъжът, който идва насреща, изненадващо ще изкара отнякъде подаръчна торбичка и ще й я подаде. Може би ще е някоя от онези красиви кукли, които са орисани да бъдат облечени с приказни рокли. Или може да е някоя нова игра, от онези, които уж те правят по-умен, но след които Надя… Прочети още

  • „За разлика от слоновете!“ – Дагмар Лойполд, издателство Аквариус Удоволствието ми от тази книга не съществуваше, после се появи и порасна в рамките на нейните страници. В началото с Господин Харалд (главният герой) се гледахме странно и аз се чудех: „Откъде се взе този човек? Май няма да го бъде. Какво точно ми казва тази… Прочети още

  • Залезът е красив. С майка ми сядаме в едно заведение. Аз съм на седем годинки, след пет минути съм си изпила сокчето и вече съм готова за подвизи. Излизам пред заведението да си играя, когато се запознавам с други деца, които започват да ми разказват… Имало духове, бели на цвят, носещи факли, които идвали насам… Прочети още

  • Мога ли да искам нещо повече от старостта? Не! Мечтите летят и ме носят с дни напред. Докога? Не знам, не питам. Благодарна съм, че живях и продължавам да живея толкова дълго. Благодаря ти, Живот! Обичам те с цялото си старческо сърце! Думи на моята мила баба Пена, на 85 години Обичам те, бабо Прочети още

  • Винаги съм намирала нещо специално у книгите, макар и да не го осъзнавах дълго време. През годините имах периоди, в които не четох нищо, в други периоди четох понякога, в други исках да чета, но нямах пари и възможност, но пък имах оправдания, в други пък не знаех какво да чета и как въобще да… Прочети още

  • Чувствал ли си някога, че няма място за теб в света? Че нещо си изпуснал? Че не си получил това, което заслужаваш? Сякаш си бил последен на опашката за голям концерт, пропуснал да вземеш билет, защото вече е затворено, а вътре песните са започнали. Опитваш да надникнеш, намираш си някакво местенце на входа, но осъзнаваш,… Прочети още