и когато те призова в моя свят ела с градинско цвете облечи старите любими дънки бяла пижамена тениска сложи си смелите обувки пусни се в приключение с мен ще бъде интересно да опознаваш вселени ще ти подарявам по някоя комета да си я сложиш в дълбокия джоб после на нощното шкафче всяка вечер ще те… Прочети още

„Светлината от звездите се ражда в техните ядра чрез термоядрен синтез и достига Земята след дълго пътуване през Космоса.“ Из интернет Въртя се. Не мога да заспя. Пробвам пак и пак. Не става. Страх ме е. В същото време съм смела и ставам от леглото. Всички други спят. Нощта е тиха, мистериозна. Има нещо успокояващо… Прочети още

Из дневниците… Предстоящите фрагменти са писани в различно време, само на хартия, не са свързани помежду си, често са нахвърлени, писани набързо, през сълзи, през усмивки, вероятно с грешки, но напълно автентични. 04.07.20 // 22:18 „Сигурно в следващия живот, ако позволя да имам такъв изобщо, пак ще съм сама. Пак ще избирам самотата.“ „Най-пълният, цветният,… Прочети още

Влизаш в книжарницата, усещаш аромата, вдъхновяваш се и искаш да си купиш книга. Намираш идеалната за тази цел, излизаш доволен от книжарницата и нямаш търпение да я прочетеш. Настанил си се някъде удобно, преди това си си приготвил вкусна напитка, взел си книгата в ръце и си готов да се зачетеш и потопиш в един нов… Прочети още

„Мълнията е мощен електрически разряд между облаци или между облак и земята, който се получава при натрупване на електрически заряд.“    Из интернет Не знам дали пада мълния върху мен, или у мен… Зная ли? Зная ли коя съм? Аз съм като него?  – Какво искаш да кажеш?   – Чу много добре. – Аз съм… Прочети още

Из дневниците… Предстоящите фрагменти са писани в различно време, само на хартия, не са свързани помежду си, често са нахвърлени, писани набързо, през сълзи, през усмивки, вероятно с грешки, но напълно автентични. Удебелените думи тук са тези, които са подчертани в тефтерите. „Този дневник – това съм аз. Всичкото…даже и повече.„ „Искам да избягам при… Прочети още

Преди обичах да се качвам в някой градски автобус и просто да пътувам от първата до последната му спирка. Избирах по-малко натоварените линии. Пусках си музика и гледах през прозореца. За мен беше като отрязък от време. Време, в което си почивах, но и размишлявах за живота. Вдъхновявах се. Решавах проблемите си. Мислех за някого.… Прочети още

Преди обед е. Вървя по оживена улица, покрай мен профучават коли, достигат ме откъслечни разговори, подминавам силни аромати на парфюми, врати на магазини се отварят и затварят… това е големият град. Хем ти идва да го напуснеш, хем пък знаеш, че той те движи. Кара те да се чувстваш жив. Присъстваш в някаква обща динамика.… Прочети още

Любимият ми сезон е есента. Стоя си на една пейка в забутания парк, през който хората избягват да минават, а аз го обожавам през есента, понеже листата си падат необезпокоявани и правят своята си къщичка на земята, подобно на мравките, които тихо строят своя дом под нея. Именно онази есен онзи човек ме намери.. –… Прочети още

От космоса ли дойде, кажи… Мое слънце и луна. Казват, че с детето се променяш, а аз казвам, че очи в очи с тебе самия се изправяш. Прочети още