Из дневниците…
Предстоящите фрагменти са писани в различно време, само на хартия, не са свързани помежду си, често са нахвърлени, писани набързо, през сълзи, през усмивки, вероятно с грешки, но напълно автентични. Удебелените думи тук са тези, които са подчертани в тефтерите.
„Този дневник – това съм аз. Всичкото…даже и повече.„
„Искам да избягам при теб. Да се скрия при теб. Усещаш ли душевността ми?
Всички други ме ограбват. Тежи ми тяхното присъствие. Ела да ми олекне.“
13.04
„И последният оттенък на залез изчезна. Нощта приспа деня, като го успокои с ласкави думи. И желанието ми за теб заспива. Налага му се да заспи, защото будно гори на бавен огън. Паря се. Видях го да се слива в тъмнината, бавно се скриваше зад хоризонта. Далеч, далеч от моя малък прозорец…“
––––––––––––––––––––––––––
„Сълзи изненадващи, сякаш капчици от преляла чаша с любов. Опасно е за мен да те мисля толкова, да те искам, да те чакам. Не те познавам, но душата ти се е сляла с моята. Свързани, а толкова разделени.
Невъзможно мой, но е възможно да е невъзможно приемането на невъзможността да те имам.“
30.04
Вино минус теб...
5.05
„Бягам. С всичка сила. Но и ти не отстъпваш. Забравена, прелистена отново. Всичко е наред.“
„Да облегна глава на рамото ти. Да отместиш кичур коса зад ухото ми. Да ме прегърнеш, да се сгуша в теб. Да чувам как бие сърцето ти. Да те гледам право в очите. Да погаля ръката ти. Ти да хванеш моята. Топла ли е?“
16.05
„18 дни…
тишина
и много повече
***“
„Свърши ли този дневник….
значи е време да спра да ти пиша
и да те забравя
***.“
„Ти се върна. Върна се при мен. Сега няма да го мисля вече, няма да анализирам, планирам…Ти си тук. Аз съм тук за теб. Но дали ще бъдем заедно тук, има време, докато се разбере….
Липсваше ми,
но не го приемай за слабост…“
„Тази вечер си далеч… и близо колкото да не се изгубиш в усмивката ми за „сбогом“. Все някога трябва да пристъпя, нали?“