Влизаш в книжарницата, усещаш аромата, вдъхновяваш се и искаш да си купиш книга. Намираш идеалната за тази цел, излизаш доволен от книжарницата и нямаш търпение да я прочетеш.

Настанил си се някъде удобно, преди това си си приготвил вкусна напитка, взел си книгата в ръце и си готов да се зачетеш и потопиш в един нов свят…пълна идилия.

Да, ама не.

Обикновено цялата идилия трае кратко. До петдесетата страница вече си се разсеял, тази книга все още не става толкова интересна, опитваш се да останеш концентриран, но започваш да посягаш към телефона, замисляш се дали да не пуснеш пералня, започват да ти пишат разни хора, които точно в този момент са се сетили за теб и се стоварват накуп, нещо и позицията, в която си седнал не е много удобна, гладен ли си, не си ли гладен…и накрая оставяш книгата с обещанието да се върнеш към нея отново. Но така и не се връщаш. Тя си стои и те чака, а ти се правиш, че не виждаш праха по нея.

Тази ситуация може да се повторя пак и пак.

Накрая осъзнаваш, че имаш някакви интересни книги вкъщи, но те са наполовина прочетени, в най-добрия случай има една изцяло прочетена, но цялостно погледнато „ситуацията не е хумористична“.

Поне ти се връзват на интериора. 

Не съм книжно гуру, но тъй като обичам да анализирам, много често съм наблюдавала както себе си, така и хората около мен. Не е нужно да ми вярваш, но ще се радвам да съм ти полезна.

Ето какво съм открила, че причинява подобен тип ситуации:

1. Научил си се да приемаш книгите като задължение и нещо досадно.

Помниш ли задължителните четива за лятната ваканция, които ни даваха в училище? Бинго. 

Ставал си всеки ден рано, уморен си от разни уроци, учебници, нямал си време да играеш или спортуваш, да прекарваш повече време със семейството си и тъкмо си завършил училище, настройваш се за почивка… и хоп, ето ти един лист с десет книги. Ужас. Ама ти имаш планове? Нали е лятна ваканция, какви са тези книги? Пък и толкова много? 

По-стриктните родители не те оставяха намира, докато не видят, че книгите се четат – слагаха режими, следяха те колко четеш, а ти четеш ли, четеш…нищо не разбираш, една интересна да има на фона на другите девет, пак добре, но защо е цялото това мъчение? – чудиш се.

После се връщаш на училище, там се почва една проверка кой какво чел, пък Иванка прочела всичките книги с удоволствие, всичко е разбрала, а пък ти една от книгите си пропуснал, а точно тя била много важна…

Да, това много често е първопричина. 

Носиш усещането за задължение и досада. Не си променил отношението си към книгите, не си го превърнал в удоволствие. Останала е у теб детската съпротива. Приемаш книгите за скучни, често неясни и безсмислени. Мислиш, че само зубърите и многознайковците четат. Тези, които много се превземат и обичат да учат. 

2. Живееш във време, в което хората страдат от липса на концентрация. 

Времето на технологиите, времето на бързия допамин. С други думи… прихванал си синдрома на модерния човек.

Това е много съществена част. Липсата на концентрация влияе изключително много на четенето на книги, та и на толкова други аспекти от живота ти.

Усещаш ли се разсеян често? Подхващаш едно, накрая правиш нещо съвсем различно. Всичко ти омръзва бързо. Особено бързо ти омръзват заниманията, в които трябва да се съсредоточиш, да бъдеш спокоен и изцяло фокусиран.

Милиарди хора страдат от това. 

За да започнеш да се концентрираш, то трябва да поработиш по този въпрос. Нали знаеш, че мотивацията трае много кратко. След това е дисциплината. 

Първо: трябва да имаш желание да промениш ситуацията.

Второ: трябва да проявиш постоянство.

Резултатите ще дойдат по-скоро, отколкото очакваш. За щастие, книгите са идеалното средство за тази промяна. Ще се учим да плуваме, като се хвърляме директно в дълбоките води. Искам да говоря повече за концентрацията, за това как да започнем да четем, кои са стъпките и ключовите моменти. Вероятно ще пускам такива теми в бъдеще.

3. Неправилната книга (или правилната, но в грешното време). 

Нехудожествена литература ли избираш? Книги за личностно развитие и психология? Те може да са добре написани и полезни, но ако нямаш нужната концентрация и навик да четеш, то в този момент не ти правят услуга. Понеже на теб ти трябва книга, която да те увлече. Да влезеш в история. Да изпиташ силни емоции. Също така, нехудожествената литература често се базира на факти и суха теория, което, предполагам, разбираш, трудно може да ти поддържа интереса за дълго време.

Препоръчвам съвременна художествена литература за начало. Ще пускам в блога предложения за книги, с които да започнеш.

4. Първите страници са най-трудни…

Първите страници понякога, да не кажа често, са най-трудната част, понеже чрез тях се навлиза в историята на книгата. Понякога дори завръзката идва малко по-късно, а това може да те откаже. Решението е: не спирай. Продължи още. Изчакай. Прояви малко инат. След известно време, след като минат първите страници, има силна вероятност да не можеш да оставиш книгата от желанието да разбереш какво ще се случи.

Това са основните причини, които аз съм открила, че могат да пречат на създаването на навика за четене на книги. Разбира се, всеки човек може да има индивидуални и лични причини, поради които не е преоткрил четенето като любимо занимание. Четенето на книги не е задължително, можеш да живееш и без книги, но е хубаво да знаеш дали наистина обичаш да четеш, понеже е възможно да си мислиш, че не можеш и не обичаш, а да е точно обратното.

Очаквай още по темата.