Из дневниците…
Предстоящите фрагменти са писани в различно време, само на хартия, не са свързани помежду си, често са нахвърлени, писани набързо, през сълзи, през усмивки, вероятно с грешки, но напълно автентични.
04.07.20 // 22:18
„Сигурно в следващия живот, ако позволя да имам такъв изобщо, пак ще съм сама. Пак ще избирам самотата.“
„Най-пълният, цветният, страстният, тежък, деликатен, несамотен, особен, ироничен, безчувствен, чувствен, ненавременен, закъснял, подранил, забравен, припомнен, романтичен тефтер, който имам…и ще имам вероятно.“
‐––-‐––––––––––––––––––––––––
„Чий сте, господине????“
–-‐–––––––––––––––––––––––––
„Да можех да видя лицето си, когато се сетя за теб. Като идващия отдалече дъжд, като първата паднала капка, като първи едва доуловим полъх на есента. Ето така навлизаш в ума ми, но сърцето те знае добре. Как е лицето ми тогава? Грее ли? Затварям очи и някъде там вътре те скривам. За да не избягаш и за да избягам.“
„За теб бих писала дори на пясъка в пустинята, на водата в океана…там, където мастило няма, където писаното изчезва, но ветровете раздухват любовта ми.“
„Изживявах те повече, отколкото те обичах.“
„Не заслужаваш да ти пиша, да искам да те срещна отново, да те мисля…просто си късметлия.“
„Ти си виновен много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много за това къде съм сега, как съм сега. Защо те срещнах? Просто ми обърка живота и то два пъти…не искам да те познавам.“