„Светлината от звездите се ражда в техните ядра чрез термоядрен синтез и достига Земята след дълго пътуване през Космоса.“

Из интернет

Въртя се. Не мога да заспя. Пробвам пак и пак. Не става. Страх ме е. В същото време съм смела и ставам от леглото. Всички други спят. Нощта е тиха, мистериозна. Има нещо успокояващо в нея, но и зловещо. Обичам нощта. 

Отивам до прозореца. Всички други прозорци пред погледа ми тъмнеят.

Близо са, но и далеч. 

Само там горе свети. Гледам ги. След това навеждам глава и затварям очи. 

Хайде… 

Чувам дишането си. Тихо е и мога да се отпусна. 

1,2,3..

Импулсът е тук. Защо не мога да го преведа? Разсейвам се отново. Отварям очи и вдигам поглед. Там горе свети по-силно. 

– Тук съм – изричам на глас.

Ето го пак. 

Импулсът.

„Вдигни ръката си към нас.“

Приятно е. Сякаш се здрависваш за първи път с някого. Или докосваш приятел от миналото, с когото не сте се виждали скоро.

Усмихвам се.

Следва продължение…