Залезът е красив. С майка ми сядаме в едно заведение. Аз съм на седем годинки, след пет минути съм си изпила сокчето и вече съм готова за подвизи. Излизам пред заведението да си играя, когато се запознавам с други деца, които започват да ми разказват…

Имало духове, бели на цвят, носещи факли, които идвали насам към нашия град. Били много страшни. Дори не помня какво щели да ни причинят, понеже на мен вече ми е причерняло, краката ми са се подкосили, гледам към залязващото слънце и започва да ми се причува някакво бумтене, досущ като при „Ланголиерите“ на Стивън Кинг. 

Тъкмо тогава майка ми идва и ме взима да се прибираме към вкъщи. По пътя аз мълча и не казвам какво се е случило, защото много добре знам, че възрастните оспорват почти всичко и ти казват: „Глупости! Няма как..“. Тя няма да ми повярва. А може тези деца да не са разбрали правилно и духовете да объркат посоката или пък да са добри?

След красивия залез нощта все пак заема своето място. Прибрали сме се вече, стоим в кухнята, майка ми приготвя вечеря в тенджера, май бяха макарони. Аз уж спокойно си почивам на диванчето, но в действителност погледът ми шари неспокойно из стаята, и най-вече е насочен към прозорците, които в този момент нямат завеси. Чувам, че бумтенето се увеличава. Усещам, че нещо идва към мен. 

В един момент виждам нещо бяло на прозореца от другата страна, с две напълно симетрични огнени очи, които гледат към нас.

По същото време майка ми налива яденето от тенджерата в чиниите, аз скачам, сграбчвам я за лакътя и започвам да пищя. Тя е шокирана, разбира се. Объркана, ядосана. Едвам успявам да обясня, че нещо се е появило на прозореца, а това всъщност са духовете, които носят факли…

По-късно стигаме до извода, че това е било отражението на тенджерата, която била наклонена към чиниите…някаква си физика. 

Стигаме до извода? Не, някой ми е го е казал, защото той е стигнал до този извод. И е бил възрастен със сигурност.

Все пак това обяснение не ми звучи толкова лошо тогава, понеже ме успокоява, тъй като означава, че не е било духче… а пък може и аз да съм го изплашила с виковете? Или не отвличат деца в присъствието на родителите? 

Сега съм на двадесет и пет, майка съм, осмислила и анализирала съм напълно тогавашната ситуация и мога да кажа: 

Пълни глупости. Естествено, че е била тенджерата.

Жалко за което.