Дневникът

  • Детско въображение 

    Залезът е красив. С майка ми сядаме в едно заведение. Аз съм на седем годинки, след пет минути съм си изпила сокчето и вече съм готова за подвизи. Излизам пред заведението да си играя, когато се запознавам с други деца, които започват да ми разказват… Имало духове, бели на цвят, носещи факли, които идвали насам… Прочети още

  • „Стихче за старостта“ на моята баба

    Мога ли да искам нещо повече от старостта? Не! Мечтите летят и ме носят с дни напред. Докога? Не знам, не питам. Благодарна съм, че живях и продължавам да живея толкова дълго. Благодаря ти, Живот! Обичам те с цялото си старческо сърце! Думи на моята мила баба Пена, на 85 години Обичам те, бабо Прочети още

  • Пиша в свят, където всичко вече е написано

    Чувствал ли си някога, че няма място за теб в света? Че нещо си изпуснал? Че не си получил това, което заслужаваш? Сякаш си бил последен на опашката за голям концерт, пропуснал да вземеш билет, защото вече е затворено, а вътре песните са започнали. Опитваш да надникнеш, намираш си някакво местенце на входа, но осъзнаваш,… Прочети още